Ханът "Ло Енсендо"

Повдигнах едната си вежда.
-Още си малък. Не си видял много неща.
Бях вече на половината си вечеря. След като глътнах следващото си парче продължих:
-Ти как ги решаваш?

Внезапно втренчих погледа си към нея.
-Малък ли?Ние сме почти на една възраст.Не се възгордявай прекалено.
Отново се замислих,дори не чух въпроса и,чак след няколко секунди се освестих.
-По много мирни начини,като например разговори и т.н.Разбира се понякога се стига до боеве,но убиването е само в краен случай,когато нищо друго не може да бъде направено.

-А ти не се надценявай. Няколко години може да са малко, но може и да са много.
Мирни начини. Пха....не ми бяха познати. Нормално за човек с моята история, колкото и объркана да е тя.
-Освен това, почти никой няма да ти отвърне със същото си. Хората гледат собственото си оцеляване. Не биха се поколебали да ти прекършат врата.
Спомени нахлуха в съзнанието ми. Разтърсих леко глава, за да ги прогоня. Разговора не вървеше в добра насока....емоционално, макар че ми беше трудно да изпитвам емоции.

Отговорите и постепенно започнаха да ми харесват.
-Не всички са толкова зли за колкото ги смяташ-може би просто не си срещала подходящите хора за себе си все още.-Погледнах я.Явно темата не и допадаше и я караше да се сеща за нещо неприятно.Не бях четец на мисли,но това можеше да се каже и с поглед отстрани.Светкавично бързо реших да сменя темата.А и вече бях напълно убеден в това което исках да разбера.
-Между другото,кога ще ходиш към храма отново?-попитах,проявявайки любопитство.

Обърнах се рязко към него с леко учуден поглед. Той темата ли смени? Това беше....както и да е.
-На сутринта. Искаш да тръгнеш с мен ли, добряко? -усмихнах се изпод мустак. Това момче ме дразнеше. Караше ме да се усмихвам. Бях забравила какво е. Трябваше ли някой да ми го напомня?

Страхотно,явно смяната на темата беше успешна.
-Ако не ме изпепелиш дотогава с радост!-усмихнах се.Мда доста странно беше.Преди никога не се бях отпускал така,докаато говорех с когото и да било.Дори не си спомнях,дали въобще бях разговарял.Е честно казано усещането ми харесваше.

Замислих се.
-Хммммм.....да приема ли или не. Добре. Ако ме събудиш на сутринта, иначе ще има да ме чакаш. Сделка?
Подадох ръката си към него за здрависване.

-Сделка!Протегнах ръка и нежно стиснах нейната.Сега не исках да и направя нещо със здравото мъжко здрависване.
-Ще се постарая да те събудя.Така,след като вече уредихме въпроса за утре,имаш ли някакви идеи за настоящето?-Похледнах към краката си за всеки случай ,за да се уверя дали Катен спеше.Не останах разочарован,лъвът дремеше,като заклан.

Ръката ми потрепери малко и избързах да я отдръпна. Странно чувство. Всъщност май не се бях здрависвала до сега.
-Никакви. Никога не си правя планове или нещо подобно.
То пък какво ли и можеше да се прави на това място. Всичко ми изглеждаше еднообразно.

Внезпно Дориан,отдръпна ръката си.Не че не се бях здрависвал преди,но като че ли имаше нещо странно или по-скоро специално.Беше хем студено,хем топло..........Но няма значение.
-Разбирам.Всъщнист тук няма какво толкова да се прави,а до вечерта има още време.Не познавам Орниба особено добре и ми е интересно да го разгледам.Ела с мен,ако искаш.Може да се намери нещо интересно из улиците на огъня.-Същевременно изядох и последната хапка от вечерята си.

Да приема ли? В много неща не ме бива. В контактуването изобщо. Само в убиването и прочие. А това щеше да си бъде чиста разходка.
-Добре!
И таз хубава - приех. Изядох си вечерята, изпих си водата и станах.
-Води, не познавам тези места.
Тръгнах към изхода с бавна крачка, за да ме настигне. По пътя един тъпак посегна към мен. По точно към задните ми части. Преди да успее да ме докосне се извърнах и го хванах за китката. Извих му я и той падна на колене. Очите ми пламнаха.
-Не пипай....или ще умреш -казах зловещо. После го пуснах и стигнах до вратата. По китката му имаше следи от изгаряне.
-Идваш ли? - извиках към Алекс.

- Брей, те говорят. - чуваше се това от разговора между Лия и готвача. Накрая отиде и взе чиниите. - Браво, не се сбихте. - отиде зад бара и продължи да работи.



/ам.. направих ви форумче, да си направите и стаички. тази тема ще я преместя там. всеки си прави собствената стая./

Изправих се.Странно защо въобще я поканих.Е вече нямаше връщане назад.Е поне нямае да ми е толкова скучно,гледайки от хубавата страна.Станах от стола и подсвирнах на лъва.Той тутакси се изправи и дойде при мен.
-Да вървим-казах му тихо.Тръгнахме към изхода.Преди да изляза погледнах към Дориан.
-Не че аз познавам околността,но има два варианта.Или по улиците край морето или към централната статуя,за друго не се сещам.Избери си.-Сияещата ми иронична усмивка,отново огря лицето ми.

-Не, край морето не е добра идея.
Все пак си беше вода.
-Към статуята. Без това не съм ходила към центъра все още.

-Странно-отговорих и с леко учудване.-Но щом искаш да тръгваме.
Отворих вратата и я изчакх да мине,след което с Катен също излязохме.

Отворих вратата на заведението и влязох вътре,последван от Катен.Всички посетители вечеряха и май никой не ми обърна внимание.Може би беше по-добре.Бях прекалено изморен,че да приказвам с когото и да било.Минах покрай Лия,като и кимнах с усмивка едновременно поздравявайки я и казвайки,че съм изморен и си лягам.Не след дълго вече вървях покрай стаите.

Вратата на хана се отвори и вътре влезе стареца. Отиде до Лия и й прошепна нещо. Тя му посочи коридора и това започна да върви натам. Наполовината път се обърна и хвърли някакво листче, смачкано на топка. Жената го хвана и го прибра в джоба си. После стареца влезе в коридора и пресрещна двамата.

- Здравей, Алекс. Ела с мен, трябва да ти покажа нещо. - погледна момичето скептично, - хей, хванал си си момиче. И ти можеш да дойдеш, ако искаш.

-А,какво?-зачудих се какво става.
-Ааа здравей отдавна не съм те виждал-усмихнах се.
- Здравей, Алекс. Ела с мен, трябва да ти покажа нещо.-какво ли щеше да ми показва зачудих се.
-Ами добрре,накъде отиваме?

- Само задаваш въпроси.. Просто ела. - стареца започна да ходи към изхода и помаха на двамата да дойдат към него. - Добре де, отиваме на поляната с четиримата.. онези в черното. Хайде.


/ако искаш пиши тук, но накрая ще трябва да пишеш при статуята./