Мраморните Мостове

Тук сигурно беше най-натъпканото място в цял Орниба. Хората се движеха, тръгваха, идваха, а това бяха само обикновени хора или локс и нукс магове.. Мостовете бяха направени от мрамор, ръчна изработка. По двата пътя към Огнения град са изгравирани картини, олицетворяващи Ирая. Обикновено пред тях стои един старец, просяк, и дава приятна атмосфера с красивата си музика. Много мислят, че е бил маг, защото много пъти, когато е имало огромни вълни, мостовете били непокътнати, даже не мокри, но това е друга история.

Кронос се разхождаше, оглеждаше се и разпитваше хората за стареца, той не знаеше нищо за него, затова предполагаше че няма шанс да го намери. Той се разхождаше по мостовете, търсейки хора, които познават добре всеки и всичко там. Разбира се това какво имаше в плика го изгаряше от любопитство, но той реши да се подчини на своя учител и не го отвори.

Изведнъж се чу звук на китара, и лека песен,



"Яна" беше изместено от звънтенето на монетите, хвърлени към музиканта, и сякаш се чу неговата усмивка. Ето.. това беше стареца, за който говореше Лия.

Подадох плика на стареца, казвайки че е от Лия. Попитах го какво има вътре, с риск да му се сторя нахален, но все пак ми беше любопитно. Не се надявах на отговор, но ако бях получил любопитството ми най-сетне щеше да изгасне. Бях се приготвил да се връщам, но все пак изчаках, кой знае, можеше пък възрастния мъж да иска да й предам нещо...

Мъжът гледаше надолу, но щом момчето подаде пакета, лявата му ръка хвана китката на Кронос здраво, а дясната издърпа пакета. Погледна младежа с черните си дълбоки очи, и главата му се наклони леко.

- Какво има вътре? Любопитно момче. Нов ученик. Е, ще ти кажа, вътре е - тогава един от допреди слушащите се провикна дали ще пее още, - Разбира се, че ще пея! Но поне изчакайте да си довърша разговора. Та, момче. Чувал ли си за историята на Лулу? - погледна към слънцето, промълвявайки нещо, после пак към момчето и започна да разказва с удивителна скорост историята за Лулу, момиче от детските му години.

Кронос слушаше с интерес историята на човека, беше умалял и седна, точно под дървото на 2 метра от тях. Той продължи да слуша историята на стареца, дори съвсем забрави за пакета и това, което е в него.

- И тогава се разделихме.. - продължавайки да разказва, изведнъж лявата вежда на стареца скокна. Той скочи заедно с нея и отникъде изкара странен меч, с който блокира атаката на някакъв човек, също излязъл отникъде. - Хей, момче! Или помагай, или бягай, имаш три секунди да решиш! - след това старецът започна да говори някакви неща на странен език.



/след трите секунди двамата се пренасят ин адър дименшън, ако оставаш си с тях, ако не изчезват безследно./

Кронос нямаше много време да избере какво да направи, помисли, въпреки че нямаше много време, той избра да ги последва и да помогне на стареца. Решен, той тръгна с тях, въпреки че не знаеше нито какво става, нито какво ще стане.

Изведнъж градът изчезна, всичко стана тъмно и старецът изкара още един меч. Преди това хвърли на момчето пакета и викна, да го държи и да го пази. Но тогава от фигурата, която ги атакуваше, се чу нещо от сорта на "хе, това няма да го предпази от мен." и тръгна към Кронос.

- Хей, момче! ПАЗИ пакета на всяка цена, може да дойдат още, аз ще се оправя с този. - и преди Кронос да може да каже "мраморните мостове" старецът беше притичал и намушкал в гръб фигурата, която избухна в пламъци. Но.. тогава от тъмнината се показаха две такива фигури.. и една пантера.


/рп./

Кронос седеше до стареца и се опитваше да забави тези, нападащи го в гръб, стареца определено беше специален, Кронос предположи, че е бил ученик на Лия. Кронос държеше пакета здраво в лявата си ръка, той знаеше няколко сериозни удара и това донякъде му помогна да се предпази.

Изведнъж на всички атакуващи ги фигури, (които btw са endless.) се показа една малка руна, червена.

- Умно. - каза старецът. - не можеш да ги надвиеш с оръжие или ръка, вече. Трябва да използваш магия. - старецът заформи една сфера от огън и я прати по нещата, - Можеш, нали? - това беше нещо като тест за Кронос, дали ще успее да използва магията си за защита.

Разбира се че мога, не съм си губил времето, по време на учене - каза Кронос, подаде пакетчето за стареца и направи огненото кълбо с лекота, хвърли го и се усмихна. След това хвърли още едно кълбо, с цел да се докаже пред стареца.

- Хеееей! Не давай пакета на мен?! - но все пак го хвана и с едната му останала ръка продължи да се отбранява. - Добре, добре. Да свършваме. Момче, дръж! - той му хвърли пакета и започна да тича към тъмнината, - пази го като очите си, много е важен! Аз ей сега идвам.. - и изчезна.