Входът на Храма

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

Веднага след като влезеш в храма, се озоваваш в огромно помещение, изпълено със свещи, олтари и огньове. Винаги има хора, покланящи се на Ирая. Тук ще се срещнете със първата от сестрите Хе - Лия. Най-младата тризначка, тя не е много висока, има зелени очи и червена коса. Въпреки че е най-малката има голям характер и се държи с учениците си като с равни. Въпреки това е стриктна и не позволява на новите магове да се отказват. Обикновено е облечена леко, тъй като в стаята ѝ е доста топличко. Тя ще ви въведе в тайните на Пирос магията, веднага щом влезете в първата стая.

Вървях все така ядосана държейки Пудор и малко по малко се успокоявах.Тръгнах към някакъв храм.Поне най-накрая имах точка към която се стремях.Може би беше далеч, не знаех, не броях минутите, не изгарях от желание да стигна там, но не знаех къде другаде.Може би там щях да намеря нещо интересно, което да ме заинтригува.
Стигнах сграда може би беше храма, предположих така, защото нямаше нищо друго на около.Все така пусто, мрачно.Влязох вътре..изненадах се.И вътре беше мрачно,влажно, но навсякъде имаше свещи.Пламъчетата играеха и както винаги привличаха вниманието ми.Сякаш ми шепнеха, но шептенето не беше хубаво.Сееше разруха в мен, отново.

По едно време пред лицето й се появи една огнена топка. И спря. Всякаш топката е чакала точно Немесис, за да може да освободи пълната си сила. "Ела..." Чу мистериозен глас в главата си момичето. Тя не се замисли и последва огнената топка. Тя се смали до размера на нейната длан, продължавайки да води момичето напред по тесния коридор. Скоро коридорът се разшири. Имаше два разклона. Топката също се спря. От гласът в главата й, нямаше и следа. Сега момичето трябваше да избира. Отляво лъхаше студ, но силен студ. Студ, който я караше да настръхва, всякаш не е сама. Отдясно излизаше само мека топлина.

/Сега трябва да избереш някой от коридорите. По който и да тръгнеш, опиши какво виждаш./

Топка?!?Кръгла, огнена..Топка!?!Огнена?!?Какво беше това по дяволите.Пудор не се стресна, даже я хареса.Как беше възможно?!?Та той се страхуваше от всичко.Тогава топката се свърза и с мен.Не зная как, но ме накара да се чувствам по-добре, по-спокойна, по-контролирана, по-уверена.Това наистина беше странно.Това беше някаква енергия която по някакъв начин беше свързан с мен, с нас.С мен и Пудор.Но май беше нормално за него.Все пак той бе дракон, свързан с огъня.Последвах топката, или по-скоро вече беше пламъче, когато стигнахме до два коридора.Единият беше студен, а другият-топъл.Усмихнах се.Това уж не ми се струваше трудно.Но се замислих за последствията от решението ми.Размишлявах, трябваше да следвам с пламъчето.Ако тръгнехме по студения коридор, то можеше да изчезне, за това тръгнах по топлия.От някъде лъхаше приятно топло усещане което галеше лицето ми.Бяха запалени по две факли на стена през метър.Сигурно заради тях беше толкова топло.Имаше картини, но не се заглеждах, вървях напред, търсейки нещо.Но не знаех какво.Пламъчето така и не се свърза с мен отново.Плавно ''летеше'' до мен и спираше щом аз се спирах.Което беше странно, все едно чакаше мен, аз да реша.Сякаш му бях господарка, хареса ми.Аз командвах нещата, но не знаех до кога.

Скоро момичето се озова в една зала. Не беше много голяма, но беше много топла. По-топла дори и от коридора. В ъглите имаше по един червен кристал. Защо ли беше той?
Скоро Немесис видя статуя на една жена, а малко пред нея бюро. На бюрото имаше разхвърляни хартии, но на стола зад него нямаше никого. Къде ли беше човекът, отговарящ за това място? Това не се знаеше.
Скоро топката стана на огромен пламък висок, колкото нея. Момичето се боеше да пипне огъня, но какво пък, все пак това беше нейната топка.

/Пиши в "Стаята на Лия"/

Беше толкова гадно,навън валеше като из ведро.Целият бях подгизнал,а на главата си имах само качулка.Катен,тичаше до мен,радостно,на него дъжда явно не му влияеше особено,а казваха,че котките не обичали водата.Скоро се озовах пред вратата на храма.Самият Храм се възвисяваше над мен с цялото си величие,а наоколо нямаше нищо друго.Постоях малко пред врата и се чудех дали въобще да влизам,щеше ли да има смисъл,и докъде щеше да ме отведе всичко това.Огледах се отново наоколо,но не видях нищо друго.Явно,накъдето и да поемех,нямаше да стигна до никъде,за това най-накрая заедно с Катен престъпихме прага на храма.
Вътре беше влажно и тъмно.Въздухът беше някак си по тежък.Почти нищо не се виждаше.Имаше разни шумове,по-скоро шептене,но не им обърнах особено внимание,сигурно беше някъкъв ритуал за посрещане на новаците.Продължих да се оглеждам внимателно,търсейки нещо интересно.

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

Изведнъж иззад младежа се чу щастлив вик. Някой влезе през вратата. Там беше щастливо момиченце, облечено като Снежанка, което започна да разндава някакави малки подаръчета на всички в Храма. Отиде до Алекс и му подадае малко пакетче, с някакъв странен знак написан на него. Усмихна се, след което влезе в стаята на Лия, оставяйки вратата отворена. Оттам се чуваха гласове, очевидно там имаше някой.

/пиши в статята на Лия./

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

Веднага щом влезеш през солидната порта на храма във възможно най-източния ъгъл можеш да видиш едър мъж, на име Кронос да се моли пред статуята на Ирая, Богинята на огъня, или поне това, което Хората са успели да олицетворят, предавайки описанията на Богинята в предаванията си чрез въображението в парче камък. Около него леко се движеше пантера, която мъркаше всеки път, щом Кронос погледнеше към "лицето" на Ирая. Ако се приближиш, можеш ясно да огледаш острия връх на копието, кафевите очи на сравнително младото момче. Едно момиче, наблюдавайки с едното си око пантерата, се приближи към Кронос, и с показалеца си побутна рамото му,

- Имам чувството, че не си тук само за да се молиш, нали? - нотката в гласа потвърждаваше нейното "чувство". Погледна отново към котето, и се усмихна. Този щеше да бъде неин ученик, сигурна беше. Интересен младеж, със сигурност.

Тук съм с цел да изуча огнената магия и да стана велик маг! В този момент погледнах влизащите в храма хора и питах учителката си - предполагам са Алекс и Немесис, чух за тях, те също са ученици на огнената магия, нали!

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

- Мхм. Точно така, това са Алекс и Немесис.. Предполагам, и ти си имаш име, искаш ли да го споделиш? - погледна в очите на младежа. Имаше воля, имаше огън. Буен огън, готов да се възпламени в пожар, щом трябва. О, да, щеше да бъде забавно с този ученик. Лия погали пантерата, животните обикновено я обичаха, после отново погледна към Кронос, повдигна брадичка леко, сякаш повтаряйки въпроса си.

Името ми е Кронос. Трябва ми учител, за да развия уменията си на маг. Можеш ли да ме обучиш?

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

- Разбира се, нали точно затова съм тук. Но.. няма да те уча по средата на входа, да влезем в стаята. Ела, пантерката също да дойде. - усмихна се топло, обърна се и започна да ходи към една леко открехната врата, там, откъдето беше излязла допреди малко. Помаха леко, за да я последват.

/стаята на лия./