Мраморните улици

Сима бе един от най-развитите градове и това го доказваха мраморните улици. Навсякъде из града се разливаха улици направени от бял мрамор. При Великата война имаше войски и тук, но те не успяха да вземат нито един мраморен блок от улиците. Според легендите Лилавия кристал дава толкова енергия и красота на този град, а с тези две идваше и развитието.

Изведнъж пред него изникна сравнително стара жена.

- Хехехе. - каза, с леко грачещ, но спокоен глас, - Здравей, момченце. Виждам, виждам. - тя помести главата си нагоре, сякаш впивайки поглед в самия въздух. - Имаш си доста интересен приятел, изпълнен с мистерии, момченце. Хехехе. - погледа ѝ мина по Джулиян, да го огледа. - Да не би да търсиш академията, момченце? Хехехе. - жената се хилеше на всяко второ изречение, незнайно защо. Тогава очите и минаха към въздуха, но винаги на едно място. Тя.. знаеше къде е духа.

- Хехехе. Ще ти е лесно - ако можеш да летиш, момченце. Ако не.. - сега погледна в далечния въздух, някъде извън самия град, - ще ти е доста трудно да стигнеш до Академията, момченце. Тя.. лети. - сега протегна ръка наляво и опъна пръста си, - Ето, там! Та, момченце, можеш ли да летиш? Защото, ако не, е - това го казах. Но, можеш да дойдеш с мен, мога да ти помогна.

Жената се усмихна, леко зловещо.

- Ами, ела, тогава. Аз, между другото, се казвам Темера. - с това тя започна да ходи по пътеката.


/ако искаш пиши тук, ако искаш не, но след това пиши в "старата темера"/

- Сима....Хубаво име за хубав град ! Всичко е толкова лъскаво , точно по мои вкус !
Докато вървеше това си мислеше Аидо.
- Ако ще издирвам убийци ще ми трябват добри умения но не знам къде точно се намира въздушната академия,това е проблем,но все пак малко ще поразгледам и ще я намеря или поне на това се надявам.....
След мисълта си Аидо продължи да върви.......

Докато крачеше по Мраморните улици на Сима, Аидо забеляза странна група хора. Бяха около петима и си шушукаха нещо. Един беше облякъл една от дрехите на жреците, а другите приличаха на просяци. Аидо вървеше и след миг усети нещо да го стиска за врата. Трудно, но все пак се обърна назад, но не видя никого. Имаше чувството, че ще умре.
- Чакай. - Аидо чу един глас и стискането за врата спря. - Още е слаб. Остави го. - Аидо лежеше по гръб на улицата. Обърна се за да види нападателите си, но не видя никой.

/Свободно РП./

- Някой се базика с мене при това доста здраво , хех още не съм стъпал тук и вече ме нападат.
Аидо бавно се изправи и отърси , огледа се но нямаше нищо като чели никога не се бе случило , момчето реши че ще е по-добре да продължи и може би най-добре да побърза за да не му се случват подобни случки .......

Аидо продължи да крачи напред. Усещаше как нещо в него изригва. Някаква странна енергия витаеше около него. В следващия миг Лост усети, че е стъпил върху нещо, но щом погледна земята не видя нищо. Започна отново да крачи, но още преди да е направил една крачка се спря. Какво? Аидо летеше?! Извисяваше се във въздуха. В началото пазеше равновесие, но след като се издигна доста нагоре, Аидо го обзе паника и той падна. Летеше и летеше надолу към улицата.


/Опиши действията и мислите си. Хвърли "Зар на Късмета". При четно число ще левитираш успешно. При нечетно ще продължиш да падаш надолу./

Лост правеше какво ли не за да спре да пада и да започне да се издига.....
- По-дяволите днес не ми е ден явно някой наистина ми се е ядосал здраво , о само да го пипна и ....... щее му се случи случка.

DualSworder carried out 1 launched of one Зар на късмета :

Аидо летеше ли, летеше надолу към земята. Кълбо след кълбо, той се приближаваше към мраморните улици и щеше да усети твърдината им. По едно време, докато летеше, Аидо разбра, че левитира. Започна да се издига и да се снишава, но вече по свое желание. След като се приземи, Аидо видя, че един бялокос, млад мъж, с черни очи му ръкопляскаше. Това беше Ток.
- Браво момче. Талантлив Аер маг си. Аз съм Ток - твоят бъдещ учител. Как е твоето име?
Аидо остана смаян. Нима се беше научил на левитиране без помощта на учител?!

/Получаваш: умението Левитация, 5 воля, 3 магия и 4 издръжливост. Махам ти и 12 енергия заради наученото умение./