Вървях небрежно по тъмните улици, нямаше какво друго да правя и без това. Беше студено, за това бях пъхнала ръцете си в джоба, а и така беше много по удобно. Нерон, който вървеше обикновено редом до мен, сега беше няколко крaчки назад. Нормално, цял ден се шляехме из града и се беше изморил малко или много. Скоро трябваше да намеря място за пренощуване, ако не исках да мръзнем на вън цяла нощ.