Пътеките

Това беше "пътят" в тази гора. Той беше мрачен и леко подтискащ, но и някак си кипящ от енергия. Имаше един разклон. Наляво за поточето, надясно за коликата и направо за продължаване пътя в гората. Средния път никой не го избираше или поне никой не се беше завърнал жив. Винаги намираха кървави трупове в тази зона.

Рейз - 2

Той и Ероу вървяха по пътеката на тази гора. Ероу вървеше рамо до рамо с Рейз. Рейз позволяваше това едва на няколко души - около двама, трима. И всички те се бяха доказали пред него. Те единствени му говореха на "ти" и вървяха редом с Рейз. За какво ли си мислеше сега? Не, не Рейз, а Ероу. Точно този, който му донесе Кристала от Убрефар. Доста трудна територия - пещера. Каквото и да си мислеше той, сигурен съм, че щеше да бъде в полза на Господаря.
- Кажи ми Ероу, защо тази гора е толкова мрачна? Измъчени души ли има тук?
- Ами...Може би! Въздухът е тежък, а това значи, че....
- Знам какво значи! - Отсече Рейз. Явно си мислеше да съживи някого. Да, той можеше да съживява хора. Но рядко. Искаше да съживи някой важен за него. Някой, който щеше да му е от полза.
След минути....
Тежкият въздух задушаваше поредният човечец тръгнал от Сима за Градът на мрака. Сима беше враг - поне в неговите очи. Той знаеше, че човекът е симиец. Познаваше ги по белите коси и черни очи. Типично. Рядко се срещаха симиици с черна коса и кафеви очи или с руса коса и сини очи. Такива бяха само Кристалните. Всъщност - кои бяха те?
Рейз протегна ръка към вратът на симиеца, но не започна да го души. Той само отвори устата му и издиша. После съвсем леко насочи дъхът си към устните на жертвата си. Точно когато Рейз положи дъх върху неговите устни - симиеца издъхна.
- Поредният убит враг! - Каза Господарят бавно и оттекчено. Защо ли винаги казваше това с този тон?

Рейз - 3

- Останал е при другия Нерон! Спокойно! Той няма да го нарани... - Тук вече паузата бе красноречива. Учителят изгуби първият си ученик. Каква загуба или пък бе печалба?! В зависимост от гледната точка. - Ти...Защо пожела да ти бъда учител? - Въпроса беше ясен, но дали и отговора щеше да е такъв?! Наистина, защо Елена пожела Рейз пред Нерон. Той бе много по-добър като учител от колкото бе Рейз и Елена го знаеше.

- Радвам се, че мислиш така! - Двамата продължаваха напред. - И спокойно, ще си го вземеш. - Рейз крачеше напред с поне три крачки пред Елена. - Разкажи ми за себе си!-Каза качулаткото настоятелно. Елена знаеше, че той не е като Нерон и е способен на нещо много по-брутално когато не е доволен от нещо или някой.

- Така ли? - Попита с лек намек Рейз. - Това беше за пред Нерон. За напред ще има други принципи. Ти правиш и говориш това, което поискам аз, а пък аз ще ти говоря това което преценя. В замяна ще те обучавам така, че да можеш да минеш Академията от раз и да победиш Нерон. - Не че това бе от значение за Елена, но може би щеше да мине с този вече баналаен номер. Все пак иска или не иска, Елена щеше да се съгласи с Рейз. - Започвай!

- Премина теста! Сега ми кажи...Къде е коминът? - Това беше един мини тест за да види Рейз дали Елена ще се ориентира в гората. Това беше елементарен тест и Елена със сигурност. Въздухът тежеше и Елена едвам издържаше.

/Пиши в Пушещата колибка./