Улиците

Тук всичко бе лъснато до блясък в чест на бог Ка. Локсите вярват, че ако не всичко е подредено, Ка ще се разгневи и ще ги накаже.

Ор'Слогън вървеше по улиците.Той предпочиташе да седи до камината и да си мълчи.Да бъде сам-самичък със спомените си.По-точно лошите си спомени.Но да минем по същество.Такъв новак като него незнаеше какво да прави в такъв момент.Отмъщението го беше довлякло до тук, но той въобще небеше мислил дали какво ще прави.Сигурно неговото обучение щеше да бъде доста дълго.Но изведнъж в главата му светна друга мисъл.Какво му пука?Ако успее, успее, ако ли не...Живота продължава.

По едно време улиците се оживиха. Едно малко дете тичаше гонено от стражата. Стражата и още няколко души. Крадец? Но как такова малко дете можеше да бъде крадец? Бялата му косичка се развяваше от вятъра. Когато Ор'Слогън погледна в очите му макар и за миг - там той видя надежда и отчаяние. След миг Ор забеляза, че му го няма портфейла. Дали детето го бе откраднало и защо?

Според Ор имаше нещо нередно тук.Той се засили да тича към стражата за да разбере какво става и да помогне на детето.Той не вярваше, че то е крадец.Крадците си обикновенно имат шефове и се движат на групи с оръжия.А това беше отчаяно джипчийче.Тази негова грешка можеше да се прости и да бъде вкарано в правия път.Ор се засили като протегна ръце към единия от стражата с опит да го придърба назад за да не успее да хване детето и да разбере какъв е проблема.

В мига в който Ор докосна стражата, той се обърна и след като огледа момчето което го държеше го попита:
- Ти ли си шефа на това момче? - В този миг цялата стража се спря, а детето избяга.

-Ааа кофти ситуация.Всъщност не.Исках да разбера какво става.Аз иначе много мразя крадците.И ако може да не ме гледате така кръвожадно.Казвам чистата истина.

Това бяха думите на Ор.Струваше му се, че толкова много стражи бяха около него, че, ако го бяха погнали нямаше да може да им избяга.Той се молеше да му повярват.

- Добре! Личи си, че си слаб, няма как да си шеф на крадец. - Продума един от стражите. - Сега тичай. Хвани малкия! - Стражите го бутнаха напред и Ор се затича.

/Опиши как тичаш./

На Ор му идваше на бой.Но стражите го казаха.Слаб е.Затова неволно тръгна да бяга след момчето.Каква гадост...Та нали той нарочно спря стражата за да избяга детето,а сега е длъжен да го хваща.Но такъв е законът на джунглата.По-силните заповядват на по-слабите.Ор остави мислите си след себе си и се съсредоточи върху намирането на малкия палавник.

По едно време някаква ръка го дръпна и го завлече в една от улиците.
- Благодаря ти! - Чу се глас силен.
- За какво? - Попита Ор.
- За това, че ме спаси от стражата! Явно тактиката преобрази се на дете не действа тук.
- Чакай малко! Та ти не си от тук! - Бързо се досети Ор. - Тогава какво си?
- Тера маг! Мога да се преобразявам. В знак на благодарност ще ти върна портмонето.-Тера магът изпълни обещанието си и му върна портфейла. Но стражите приближаваха. Ор трябваше да реши какво да им каже.

/Можеш да кажеш истината или да излъжеш./

Ор се хвърли на земята.И започна да кашля силно и да се въргаля с цел да привлече вниманието на стражата.Ако стражите му обърнат внимание той целеше да им каже, че детето има върховна сила.Било е пратено от бог Ка и понеже Ор го е бил потгонил богът се е разгневил и ударил в гърдите.Замалко щял да го убие, но се смили над него.И, ако наистина стражата се хване на въдицата той щеше да им препоръча да не го преследват иначе Ка ще опожари всичко и то само заради тях, а народът щом разбере ще си изхвърли целия яд точно на тези стражи.

Но никой не го забеляза. Скоро настъпи мрак. Кристалът леко намали своята светлина. Стана студено в пещерният град. Ор'Слогън трябваше или да намери академията или да намери място където да отседне.

/Имаш две възможости:
1. Пиши в Главната част на града -> Академията на Ка -> Кратка светлина
2. Пиши в Седалището на "Бог".
Ти избери./