Алекс Де Лион

Заглавие: Алекс Де Лион Вто Дек 28, 2010 12:37 pm

Име: Александър Де Лион (накратко-Алекс)

Години: 17

Пол: Мъж

- История:Историята на младежа не беще от най-розовите.Той не познаваше родителите си,не знаеше що е майчина ласка или бащина закрила.Не знаеше нищо за миналото си.Целият му живот беше прекаран в колиба в някакво селце заедно със възрастен старец,който го беше отгледал.Единствните му спомени от миналото,бяха много огън и кръв,но само това.Младежа никога не успяваше да направи връзката към миналото си с тези спомени.
Въпреки,че не бяха роднини старецът и Алекс се разбираха добре.Момчето помагаше много в домакинството.Всяка сутрин носеше дърва,чистеше,готвеше и всичко вървеше отлично.През свободното си време младежа обичаше да се разхожда из гората до селото,да седи на тревата и да гледа към небето и облаците сутринта,или към звездите вечерта.Като цяло нямаше цел в живота,нищо не му се струваше особено интересно и примамливо,да кажем,че живееше ден за ден.Алекс не беше от разговорливите,не обичаше големите тълпи и шумотевицата,предпочиташе спокойствието и тишината.Може би,защото просто средата не беше достатъчно подходяща за него.Нямаше никакви приятели освен лъвчето,което се беше появило изненадващо една сутрин пред вратата на колибата.Старецът винаги казваше,че това е бил дар от боговете,и нещо с огромна сила,заради окраската на лъвчето.Но на Алекс не му пукаше особено,той не зачиташе боговете,и разчиташе само на собствените си умения.Това беше сигурно,заради родителите му и неясното,но страшно минало.
Всичко вървеше нормално,докато една сутрин не се случи нещо.По традиция момчето ходеше да сече и да носи дърва.Лъвчето вървеше до него.Понякога преди да почне да сече,Алекс сядаше на близкия хълм,заобиколен от дървета и гледаше към небето.Днеска беше един от тези дни.Никой не идваше на това това място освен момчето,то беше неговото специално място,където можеше да се усамоти напълно,и да се наслаждава на спокойствието.Внезапно обаче от близкия храст се чу шум на приближаващи стъпки.Младежа се изправи и погледна към мястото.От там с бавни стъпки излезе момиче.Беше облечена със бяло кимоно и сандали,косата и беше черна и се спускаше до раменете.Девойчето имаше хубава средно-висока фигура и сини големи очи,които можеха да ти напомнят за морските вълни.Поодката и беше бавна и толкова елегантна,че от пръв поглед можеше да ти се стори,че не стъпваше на земята,а ходеше по въздуха.Младежа бавно,и внимателно я огледа,като се чудеше за какво ли е дошла.В същото време обаче лъвчето започна да ръмжи,нещо явно не беше наред.Младежа забеляза така,но го погали и го успокои,искаше му се да види какво щеше да се случи.Девойката се приближи и погледна към небето:
-Денят е хубав,не мислиш ли?Небето е толкова синьо,и успокояващо,прилича на океан на спокойствието безкрайно дълбок,безкрайно обширен,в който хората биха плували без да спират,и щастието щеше да е безгранично.
Алекс я погледна още по-добре.Тя всякаш не забелязваше присъствието му,а просто си говореше.
-А облаците са плуващи в небето,са като корабите на щастието във океана.Истината обаче,е че това е утопия.В нашия свят,не може да се постигне такова съвршенство,нашия свят е източник на мъки и страдания,малко са моментите на щастието.-Младежа бавно откъсна стръкче трева и го стисна в юмрука си.Момичето го погледна с внезапен интерес:
-А не мислиш ли,че ние,хората трябва да направим нещо,за да направим този свят по-добър,не мислиш ли,че трябва да се бориш.
-За какво ми е?Все едно,че ще направя нещо,срещу цялото зло на този свят.
-Мога да кажа,че виждам голям потенциал в тебе.Но също така мога да кажа,че си голям идиот за дето не го използваш,както трябва.Ще бъде много жалко,ако талнта ти остане неразвит,а много хора биха дали всичко за да го притежават.Помисли си добре!
Момчето не каза нищо,очуден от думите и.Внезапно обаче се чу силен взрив,от към селото.Младежа скочи и хукна натам,последван от верния си приятел-лъвчето.Момчето тичаше бързо.Многото дървета,пречеха на момчето да вижда надалеч.След около 2 минути в далечината младежа видя,че нещо гореше.Но това не беше нещо,беше колибата на старецът.Алекс се молеше да беше объркал посоката и това да не беше селото.Но за съжаление след минута,истината се изправи ясно пред него.Това беше колибата на старецът.Пламъците я погълваха с невероятна скорост.Картината от миналото се повтори.Алекс се опита да влезе,но беше невъзможно."Защо подяволите?Как?Кой?".Това бяха единствените мисли на момчето преминали през главата му.След около час,огъня спря.Всичко беше напълно изгорено.Колибата се разпадна.Алекс крещя,викаше стареца,но никой не му отговори.Момчето се опита да си проправи път навътре,но нямаше как да стане,къщата беше напълно разрушена,просто нямаше къде да се влезе.Момчето падна на земята и заплака.Лъвчето го гледаше жално,и също скимтеше.Само от далечината,зад дърветата,го гледаше девойката.На лицето и беше изобразена дяволска усмивка.Тя леко прошепна.
-Дано сега,си разкриеш таланта!-След,което изчезна зад дърветата.
Вечертаа бавно започна да се спуска.Алекс вече не плачеше.Той просто седеше и гледаше колибата.През главата му минавах много мисли.Какво щеше да прави сега,той нямаше дом,нямаше място където щеше да отиде,нямаше цел,която трябваше да постигне.Но все пак му бяха останали две възможности:или да остане да седи тук,или да стане и да тръгне на където му видят очите.Всеки случай втората опция щеше да е по-добра.
Младежа се изправи,погледна за последен път мястото,където беше отрасъл,и тръгна към гората,в търсене на собствения си път,последван от верния си приятел.

-Описание

- Характер:Тих и спокоен,често студен.С променливо настроение.Не е човек,който обича да се бие,но ако му се налага,ще действа.Истината беше,че може би най-силната страна на момчето,беше че може да анализира.По този начин винаги намираше изход от всяка ситуация,без значение каква е.Планира действията си.Предпочита да избягва суматохите,освен,ако не е наложително да е там.Колкото до общуването,всичко зависи от човека с когото общува,като цяло обаче не говори много.Тренира усилено за да постигне целите си,без значение дали е магия или близък бой.Не е от злите противници,не обича да убива.При победа,просто предпочита да си тръгне.Разчита само на собствените си умения.Никога не подценява противника си,колкото и слаб да изглежда.

Клас: Пирос

Приятел: Катен:Това е малко лъвче,живеещо от около година с Алекс.В една обикновена сутрин,пред врата на дома на Алекс се чува странно скимтене.Пред дома на момчето лежи това лъвче.Младежа го прибира,и започва да го отглежда.Така с течение на времето двамата стават неразделни приятели.Странното е,че окрасата на лъвчето е необикновена.И четирите му лапи са оцветени до половината със огнена окраска.А по гърба му минава една огнена ивица(също окраска).Животното беше предано и винаги помагаше на момчето.Да кажем,че беше идеалният домашен любимец,а за в бъдеще,може би и нещо повече.

Начални Статове:

- Сила 10
- Издръжливост 15
- Знание 5
- Ловкост 5
- Воля 15

Брой мнения : 148 Join date : 30.10.2010

Одобрен си.

Пламтящата Пътека край Морето, заобикалящо великия огнен град, Орниба те очакват.

Заглавие: Re: Алекс Де Лион Пон Яну 10, 2011 7:24 pm

получаваш умението Пламък, 3 издръжливост, 2 знание, 5 магия и 10 опит

Заглавие: Re: Алекс Де Лион Нед Яну 30, 2011 12:51 pm

+7 опит
+2 воля
+3 издръжливост
+2 сила

Заглавие: Re: Алекс Де Лион Пет Фев 04, 2011 7:57 pm

получаваш умението "огнено оръжие", 8 опит, 4 сила, 3 ловкост и 5 магия