От колибката слезнахме на долу заедно с Рейз. Е, значи не бяха само празни приказки, подземият глад наистина съществуваше. Ама... Беше ужасно светъл и изпълнен с пространство. Бях си представяла нещо съвсем друго.
Сега трябваше да мисля за друго обаче. Рейз ми беше дал мисия, макар и наистина глупава, пак си беше мисия. А той си беше сериозен.
И така... Минах покрай една голяма сграда и влезнах вътре. Имаше няколко момичета и момчета, като че ли не по-големи от мен, и отделно още няколко, които седяха облегнати на стената или на някой стол и нищо не правеха. Момичетата и момчетата упражняваха сенчести техники, докато отстрани другите ги гледаха. Това трябваше да е залата за тренировки, нямаше как да сбъркам.
Индекс 
