Стая 13

Стаята беше единична. Леглото бе достатъчно за двама, имаше голям прозорец, един гардероб, шкафове и рафтове по една от стените. Банята също беше достатъчно голяма, с вана.

Прибрах се в хана и се запътих направо към стаята си. Подминах всички клиенти, включително и Ия. Стигнах до номер 13 и пъхнах ключа. Влезнах и затворих вратата след себе си без да я заключвам. Май просто забравих. Както и да е. Съблякох се и си сложих спалното облекло - едни дълги бели памучни панталони и черен потник с тънки презрамки. След това направо си легнах. Заспах почти моментално мислейки за денят ми. Беше....различен.

Стаята на Дориан не беше далеч.Бързо стигнах пред нея и без да се замислям почуках.

Събудих се от някакво тропане по вратата. Бях прекалено сънена и ме дразнеше.
-Мммм..... -мръках, но нямаше ефект, все още се чукаше. Хванах възглавницата си и я запратих по вратата. Чукането се повтори. Тогава се сетих, че Алекс щеше да ме събужда.
-Ох....Влез -извиках силно, така че да ме чуе. След което зарових главата си в леглото.

-Oх...Влез-чу се силно от вътре.Явно на магьосничката не и се ставаше все още.Всъщност защо трябваше да влизам,нямах особено желание,а и можех просто да я изчакам пред вратата да се оправи.Е както и да е,щом ми казваше значи трябваше да го направя.Натиснах дръжката отдолу и вратата се отвори.Влязох затваряйки след себе си.
-Доброутро!-казах и усмихнато,влизайки още преди да съм огледал обстановката.-Е готова ли си?-я попитах ирночино,вече знаейки отговора.Като едва се сдържах да не се засмея.

Навдигнах се рязко и затърках очите си. Бях леко чорлава и косата ми си падаше където й скимне, но не ми пукаше особено.
-Да! След десет минути ще съм готова.
Станах и се запътих към банята. Затворих се и се измих, сресах и всякакви досадни работи. Излезнах и отидох до гардероба. Взех едни бели дънки, накъсани на колената и черен потник. Прибрах се обратно в банята и се облякох. Вързах косата си на конска опашка, добре изпъната и излезнах.
-Готова съм.

Стоях и я чаках да се оправи.Същевременно за да не умра от скука разглеждах нейната стая.Всъщност беше едва ли не като моята,изключвайки женските работи.Няколко пъти се вгледах във вратата на банята."Не,няма начин,само в случай че искам да умра"-си помислих и се засмях.Погледът ми бързо се отмести на другата страна,когато Дориан излезе.
-Готова съм-е остваще и да не е .
-Ами да тръгваме тогава.-с Катен излязохме от стаята и тръгнах към стълбите за надолу.Вървях доста бавно,като същевременно чаках да ме настигне.

Тръгнах след него като заключих вратата. Настигнах го и се изравнихме. Пиеше ми се кафе, но май щях да изчакам. Предположих, че малкия е нетърпелив да ходи и да се учи. Така де нали трябваше да ме подмине, хахаха.



/Пиши ако искаш направо там на улиците или в храма/