Вървях бавно по коридора.Вратите на всяка стая оставаха зад мен.Бях толкова уморен,че веднага щях да заспя,когато си легнех.Внезапно се спрях пред една от вратите.Не беше моята,беше съседната или по-точно тази на Дориан.Замислих се за момент,дали можех да вляза и да поговорим с нея.От една страна ми се искаше,но от друга помнех какво се случи на статуята.Не исках да се стигне до нещо неочаквано,а и можеше да спи.В края на крайщата разумът отново победи и се запътих към съседната 14-та стая.Завъртях ключа и отворих вратата.Стаята не беше кой знае колко голяма,но не беше и тясна.Принципно имаше всичко,което и трябваше на една стая.Маса със столове,двойно легло.Странно защо не беше единично?Средно-голям гардероб и баня с вана.Нищо кой знае какво.Събух се.И се преоблякох,слагайки черно долнище,а горнище не сложих.Въпреки че навън времето беше хладно,в стаята поради една или друга причина беше пъти пошрещо.Заключих вратата,оставайки ключа на масата,а яйцето до него.Не исках някой да влезе неканен и да го вземе.Не бях забелязал,че Катен вече спеше под нея.Легнах на леглото без да се завивам.До преди малко умирах за сън,а изведнъж не можех да заспя.Странно.В главата ми започнаха да прехвърчат спомени за днешния ден и някои интересни събития,в очакване да се унеса и да заспя.