Ханът "Ло Енсендо"

Заобиколен от цветя, в този хан отсядат повечето туристи. Направен по модел на Златния Пламък. Ия, собственичката, пази всичко тук стриктно и никога не се е случвало някой да бъде обран или нападнат. Хората говорят, че който е тук, сякаш е в банка. На първия етаж има три масички, за да може да се хранят отсядащите. На вторите два етажа има стаи, хиляди стаи, в който отсядат всякакви.

Вътре в хана беше.. уютно. Ия, собственичката видя влизащото момиче, и как тя седна на възможно най-отдалечената маса от хора. Остави на един мъж нещо, приличащо на бира и се запъти към Дориан.

- Хе, добър ден. Не съм те виждала досега? Искаш ли нещо? - каза с усмивка.

Дойде явно собственичката. Жена на средна възраст. Явно беше гостоприемна или поне се опитваше да е.
- Хе, добър ден. Не съм те виждала досега? Искаш ли нещо?
Погледнах през един от малкото прозорци. Какво му бе доброто на деня, задаваше се буря. Обърнах се към нея. Изпод качулката се виждаха само черните ми очи, малка част от лицето и един два червени кичура, които падаха свободно.
-Не съм от тук. -казах бавно и студено. Даже не го правех нарочно, просто си бях такава. - Скоч! Голям и чист.
Пак поставих брада на ръката си и се загледах навън. Скоро щеше да почне да вали. Мразех дъжда.

След около минута скоча ѝ пристигна.

- Та, ти.. да не си ученичка на Лия? Приличаш на.. просто приличаш на маг.

Ето, че се почнаха и въпросите. Кой си, от къде си, как се казваш, с какво са се занимавали родителите ти, обичаш ли печена пуйка и всякакви други. Поклатих инстинктивно глава в знак на досада. И какво трябваше да отговоря - да маг съм, само дето не знам от къде по дяволите съм се пръкнала.
-Не съм ничия ученичка... -отсякох. Даже не знаех коя е Лия. Предполагам учител в прословутия храм. Взех чашата и я приближих до устата си. Устните ми едва доловимо се извиха в лека лукава усмивка.
-...Все още.
Това щеше да е интересно - изпитания и прочие. Обичах предизвикателствата, караха ме да се чувствам жива, а това рядко се случваше. Погълнах алкохола и го изпих на екс. Свих очи, тропнах чашата на масата и погледнах собственичката право в очите.
-Още едно!

Ия отиде до една маса, повикана от полунапит мъж, след което му даде малка чашка и се върна зад бара. После, разбира се, дойде и до забутаната масичка и остави чашата.

- Хм.. ами, ако искаш, можеш да отидеш в Храма. Там е Лия - учителката по Пирос магии.

Погледнах през прозореца. Почна да вали.....Мамка му. Мразех дъжда. Мисля, че го споменах. Отпих от чашата. Май щеше да се наложи да пия по-бавно. Лошото бе, че съм сред хора, а ще трябваше да отложа храма за утре. Без това се свечеряваше.
-Къде на този забутан остров може да пренощува човек? -попитах собственичката без да й обръщам голямо внимание, нито пък на някой друг.

- Ами, тук. Но, тъй като съм честен човек, ще ти кажа, че първо е по-добре да се отбиеш в Манастира, Лия може да ти даде карта за пренощувания. Иначе ще трябва да платиш.

И тогава в бара влезе Алекс, който седна на една свободна маса и скоро му беше донесен някакъв поднос.

- Изненадата ти е.. месо от Кумай гарнирано със зелени картофи.


/може да звучи.. неузряло, но са си вкуснички. камая е някакво животно./

-Честен... -подсмихнах се леко.
Съществуваше ли такова животно изобщо? С този дъжд навън беше абсурд да пътувам. Щеше да ме изтощи. Ивадих една кесия пълна с жълтици и я хвърлих на масата пред нея.
-Това ще стигне ли?
Сега ще видим колко е честна. Парите бяха много повече от нужното. Щеше ли да си вземе реалната сума или щеше да ме сметне за заблудена и да прибере цялата кесия?
В този момент в заведението влезе един младок с лъв. Ама, че работа. 100% беше маг. Седна на съседната маса до мен. Два мага на едно място. Дали нямаше да стане патаклама?

- Добре, но те предупредих. - с това Ия взе няколко жътици и ги прибра, побутвайки останалата кесия. - Ето, натам е стаята. - протегна ръката си към едно коридорче. - Ако искаш, мога да те придружа. Ако не, допий си и.. тогава ти решаваш. - след това отиде до Алекс и го огледа очаквателно. Дали ще му хареса?

Прибрах си парите. Мислех да си допия и тогава да се отправям към стаята си. Какво знаеш...оказа се честна!
Докато пиех забелязах, че повечето хора от време на време ме заглеждат заинтересувано и странно. Някои си шушукаха. Само да не почваха да ме занимават със себе си. По едно време лъвът на онзи младок дойде до мен и почна да си играе или нещо такова със шлифера ми.
-Не пипай! -му извиках, но беше късно. Беше заръфал плата и го дърпаше. От това качулката ми падна назад и се разкри лицето ми в цялата си "прелест". Наведох се към животното, хванах плата и го издърпах от устата му.
-Браво на теб. -казах недоволно. И имаше защо. Сега погледите напълно се забиха в мен. Червено-черна коса, черни като катран очи, татуйровки....Ето защо предпочитах да съм закачулена.

- Добре, перфектно. Лека.. нощ. - след това Ия отиде до Алекс и гопопита дали му харесва месото.

Благодарих на келнера и взех местото.Всъщност името му нямаше никакво значение за мен сега.Бях доволен,докато можеше да ме нахрани.Бавно започнах да режа месото на малки хапки и да ям.Оказа се по-вкусно от очакваното.Колкото и неузряло да звучеше картофите имаха прекрасен вкус,беше истинско удоволствие.Месото въпреки некласическо,също ме изненада.Беше добре осолено и подправено.Не се оглеждах наоколо,не ме интересуваше дали някой ме зяпа или каквото и да било.Не бях забелязал да има и други магьосници.Толкова се бях заплеснал във чинията,че не бях забелязал Катен.
Явно на животното му беше скучно,и беше решило да се позанимава с нещо.Чух как момичето му извика,обърнах се да видя какво става,но преди да му кажа да спре,той беше направил белята.Е поне момичето си мислеше така,на мен ми беше абсолютно все едно.Не и огледах лицето,не ме интересуваше как изглежда,беше ми само ясно,че щеше да е по-добре,да стоя настрана от нея,можеше да ми докара проблеми.
-Катен,ела тук!-Животното,бързо дойде при мен,и ме погледна с такъв поглед,все едно,че беше спасил света,очите му блестяха от задоволство.-Така не се прави-след,това го погалих,но въпреки неодобрението ми,той продължи да ме гледа със задоволство.Погледнах към момичето.-Извинявай,не го направи нарочно.-не,че имах чуство за вина,но трябваше да отбия номера.
Тогава забелязах присъствието на момичето,до мен,май че беше келнерката,но както и да е.
-Благодаря много е вкусно.-След,което продължих да ям съвсем спокойно.

- Благодаря, ще дам похвалите ви на готвача. Предлагам ви след като се наядете да отидете в Храма, може би там ще откриете същинските си сили.

Погледнах хлапакът докато ми се извиняваше. Млад маг - новак. Личи му от километри .Хах, не вложи и капка чувство в оправданието си. Ограничени хора. Пилеят прекалено много време в приказки.
-Ако не мислиш нещо наистина, по-добре не го казвай. -му отвърнах студено и пак се загледах през прозореца. Бурята се овеличаваше. Добре направих като реших да остана тук иначе щях да изразходвам много енергия, за да се стопля от дъжда. Скочът ми малко по малко намаляваше и въпреки, че беше още рано скоро щях да се отправям към стаята си, за да избегна тълпата от посетители тук.

-Да,предполага,така и ще направя-Благодарих на сервитьорката,и тъкмо да си доям яденето,чух как странното момиче,недоволстваше.Не обичах да слушам как ме командва някой страничен,или ми казва каквото и даа било,свързано с какво да правя и така нататък.Обърнах се към нея,и я погледнах със студен поглед.Не беше от най-приятните хора в заведението,по-скоро обратното.
-Аз решавам какво да казвам и какво не,а ти си мълчи по-добре,дразниш ме!-Думите ми бяха студени,изпълнени с лека омраза,е може би не точно омраза,но подобно.Не знаех защо се държах така,може би явно нямах настроение,или пък момичето наистина ме дразнеше.Погледнах навъм и видях,че валеше доста силно.Щях да се намокря доста и да измръзна,от друга страна,нямаше какво да правя в заведението,а не ми се наемаше стая за през нощта.Студения ми поглед,пак се премести върху лицето на девойката,ако можеше така да се нарече,от съседната маса.Чудех се как ли щеше да ме схока този път,ако въобще решеше да си отвори устата пак.Същевременно дояждах последните хапки от месото.

- Много се радвам, че ти харесва. И ти пожелавам никога да не срещаш Кумай, свирепи същества са. Следващата неделя ще има нещо специално пак, така че дано дойдеш пак. – момичето след това отиде до няколко други маси.Отиде до момичето, и се ухили. – Забравих, да дам ключа ти. Заповядай – с това момичето отиде зад бара и започна да бърка някакъв коктейл.

Поех ключа и го прибрах.
-Аз решавам какво да казвам и какво не,а ти си мълчи по-добре,дразниш ме!
Каза хлапака правейки се на смел. Кой да предположи, че имало малко кураж в него. Усмихнах се лунатично. Очите ми засветиха в опасна искра. Няколко човека забелязали изражението ми се отдръпнаха настрани от мен уплашени. Имаше защо. Той знаеше ли с кой говори? Естествено, че не. Хората не доживяваха, за да разказват за мен. А тези които успяваха да оживеят по дефолт....е да кажем, че вече споменах мнението им за мен в историята си, ако може да се нарече история. Не бях най-силната на този свят, това е така, но проклета да съм, бях една от най-жестоките. Изпих останалия алкохол, закачулих се и станах от масата. Тръгнах към коридора за стаята си като минах през масата на младежа. Абсорбирах малка част от огнената си енергия в пръстите си. Точно когато се разминахме прокарах пръста си по врата му и му пуснах малка доза електричество - син огън - моят специалитет. Не оставя следи и рани, само наелектризира мускулите и ако е в по-голяма доза ги парализира. Подминах го преди да успее да реагира и да разбере какво става.
Точно преди да поема завоя за стаите се обърнах към него със същото това лунатично изражение, така че да може да го види ясно. Изражение казващо "С теб ще се видим пак" и той го разбра много добре, а аз бях сигурна, че ще се видим....много много скоро и тогава може би нямаше да има толкова много хора. Красота....
Обърнах се с гръб и навлязох към отделението за стаите. Моята беше номер 13. Колко удобно. Обичах това число. Числото на дявола. Тъкмо като за мен. Влязох и се заключих. Освежих се в банята и направо се метнах на леглото. Заспах почти моментално, заради дългият път. Стаята не беше кой знае какво, но имаше всичко необходимо, а и аз не бях претенциозна. Нямах търпение да се съмне и да отида в проклетия храм. Дали щеше да се лее кръв? Силно се надявах.

Имаше прекалено много хора наоколо.Не беше най-подходящото място,за битка или скандал.За това я оставих,да ми пусне малко ток,или каквото и да било.Не че очаквах да се случи кой знае какво.А и изглежда,че демоницата ме беше подценила.Количеството беше ддостатъчно,само за да ми схване врата.С 2 движения на главата бях като нов.Погледнах я преди да се качи по стълбите.Да вече бях решил,нея нямаше да я щадя,ако пак имахме среща,а ние със сигурност щяхме да се видим пак,въпросът ми беше дали не за последен път.
-Да,ще дойда разбира се-отвърнах на сервитьорката.Станах и подсвирнах с уста на Катен,той бързо дотича при мен,след което излязохме,трябваше да стигнем до храма.

Ия се усмихна. Отиде до още няколко маси, давайки коктейла на едно друго момиче, след което седна на стола зад бара, забърквайки още нещо. Момчето излезе, и тя събра чиниите му. Усмихна се, ''дано да дойде пак'', помисли си. А момичето, то пък се прибра в стаята си.

/когато си готова излез./

По някое време се събудих. Денят не беше свършил, но не можех да спя повече. Станах и погледнах през прозореца. Беше спряло да вали. Време бе да стигна до този храм. Облякох се пак с кожените си дрехи, измих се оправих се и тръгнах. Оставих багажа си тук, така или иначе ще се отсяда тук. Заключих след себе си. Минах през главната част на заведението. Сега бе даже по-пълно то преди. Подминах собственичката като само я изгледах. Достатъчен намек, за да се сети, че ще се върна и излязох.

Вратата леко се открехна и двамата с Катен влязохме.Времето беше приятно.Нямаше дъждовни облаци,нито пък дъжд и беше слънчево,от което сее предполагаше,че пътуването беше по-приятно.
-Сега ще се наядем-казах радостно на Катен,който изръмжа още по-доволно от миналия път.Сега само трябваше да намерим някого,който щеше да ме обслужи.

- Хей, момче.

Ия го потупа по гърба и го покани да седне. Даде му едно меню.

- Имаме нов готвач, и има нови специалитети.

Когато отвори менюто, на корицата бе лепната хартийка, на която пишеше..

Spoiler:

ии.. десерти.

Spoiler:

- Избери си. - усмихна се.



/всички животинчета са надраскани на фърчащи листчета xD/

-Здрасти,Ия,как си?-Седнах на стола и ми стана изключително приятно,не знаех от кога не бях седял.Взех менюто и го разгледах,не се очудих.Дори и с новия готвач рецептите бяха със странно месо и специални"странни неща",както и да е бях изключително гладен и не ми се занимаваше да играя на познай животното.
-Искам една порция златни огньове-внезапно се чу злобното ръмжене на Катен-опа извинявай,донеси две,а за десерт ще желая ванилов сладолед с ягодова гарнитура моля.Настаних се удобно на стола и зачаках поръчката си.

Вратата се отвори рязко и в тъмнината се видя силует. Клиентите не можаха да разберат, на кой принадлежи, освен, че е на жена. Жена заметната с наметало, което я покриваше. Само цигарения дим се различаваше на фона. Закрачих бавно навътре без да се спирам никъде. Спрях се в средата и чак тогава почнах да се оглеждам. Нямаше никакви свободни маси.
-Тс.... - се изцеди от зъбите ми. Ще трябваше да деля маса с някой. Колко.....досадно. На една от масите се беше настанил перкото от онзи ден.
-Ъх..... -въздъхнах. Нямах избор, нали? Закрачих към него, седнах небрежно на свободния стол и махнах наметалото си. Изтръсках пепелта в пепелника. Той ме гледаше на кръв естествено.
-Нещо против да седна тук? - казах безразлично. И на мен не ми беше много приятно, но трябваше да се храня. Все пак и аз бях живо същество.