Ковачница на мрака

Въпреки няколкото пещи и многото горещи метали, тук винаги беше студено. Ковачът на име Керс правеше всичко тук сам. Той харесваше контраста в ковачницата си. Топлината и студа правеха идеалната комбинация за работа. Поне Керс така мислеше. Винаги изпълняваше поръчките си навреме. Той бе най-отдадения на работата си в целия град.
Самия младеж бе на около двадесет. Имаше средно дълга черна коса и зелени очи. Носеше един кръст който символизираше вярата му, но никога не е оточнявал в кого. Всичко друго около Керс е забулено в мрак също като града.

След като се сблъсках с табелките не се замислих много. Тръгнах към Ковачницата. Гледайки единят вече захабен кунай, и камата - единственото свястно оръжие което имах, си помислих, че нищо няма да ми коства да се отбия до там. Нерон изглежда усети, че може скоро да се намерим на по-топло място и забърза крачка редом с мен.

Но очакванията на Елена не се оказаха верни. Тя остана разочарована, щом разбра, че в Ковачницата е малко по-студено и от улиците. Един от ковачите се спря с работата си за миг и погледна момичето. Той моментално потъна в сините и очи, явно Елена омагьосваше и в двата смисъла на думата.
- Какво ще желаете, млада госпожице? - Попита я той оглеждайки я отгоре до долу.

Усмихнах се. Както винаги чара ми действаше на пълна сила и това ми допадаше. Направих няколко крачки напред към мъжът пред мен, като слъжих ръка на устата на Нерон. Усщах, че всеки момент ще започне да ръмжи, което щеше да провали всичко.
-Хм.. Нещо остро, предполагам. Трябват ми надеждни оръжия. Не като това. - казах, като извадих изпод жартиера си изтъпеният кунай, който вече за нищо не ставаше.

Мъжът плесна два три пъти с ръце и се зарови из едно бюро в ъгъла на стаята. След около десет минути, той извади една кутия и я отвори. Взе един кунай и просто й го хвърли. Елена го хвана хладно и веднага го прибра при другия.
- Десет сребърника! - Възкликна ковачът и изчака Елена да му ги даде.

-Хм, да, разбира се. - казах и извадех парите от миниатюрната си чанта. Тя може и да беше малка, но беше побрала доста неща в себе си, доста необходими неща. А парите... След като избягах от онази мизерна къщичка взех каквото намерих в нея. Включително и парите. А те не бяха никак малко. И честно казано можех да си устроя живота добре с тях, но къде го приключението от това.
И така, оставих парите на бюрото и усмивката ми падна от лицето.

Момчето се усмихна, прибра парите и каза:
- Дано се върнеш пак! - Елена излезе навън и й се стори, че навън е по-топло от колкото бе вътре. Същите три табели стояха закрепени, но на мястото на Ковачницата на мрака, сега пишеше Лунни отвари. Къде ли щеше да иде Елена?

/Сега пиши в Тъмната академия --> Изпитната зала/

» Косачът - бог на мрака