- Здравей. Днес всъщност исках да те помоля за нещо.. - Лия хапеше долната си устна, сигурен знак, че не е сигурна в това което прави. - Сигурно не е добра идея, но мисля, че ще бъде добре за теб. Не знам дали си се разхождал из града, но имаш карта, нали? Ако можеш, ще отидеш ли до.. Мраморните Мостове. Може да си чувал историята за Стареца, който седи там. И да не ти се вярва, той е стар мой приятел.. Но, той ме предупреди да не идвам при него, въпреки че трябва да му предам нещо.. - момичето протегна ръка, подавайки пакет, под формата на куб, опакован в хартия по възможно най-некадърния начин. - Би ли предал това от мое име, моля~ - учителката направи усмивката, на която почти никой не можеше да откаже.. - но, моля те, не надничай вътре.. За нищо. На. Света. - след тези смъртносериозни думи, усмивката се върна и направи пакета още по-мистериозен.