Стаята на Лия

Плучих пликчето с талисмана,или каквото там беше!Огледах го внимателно,но така и не успях да разбера смисъла му.Чух скимтенето на Катен,и го погледнах:
-Ти знаеш ли за какво е това?-Той радостно изскимтя.Както и да е птибрах пликчето в джоба си и се огледах.Храмът беше огромен и си нямах идея накъде да вървя.Погледнах отворената стая,в която момичето влезе.Звуците идващи от там,ми помогнаха да разбера,че някой тренираше усилено.Всъщност може би,това беше мястото,където трябваше да тренирам.Чудех се дали да вляза.Изведнъж,Катен се втурна напред и влезе директно в стаята
-Спри!-извиках му,но явно животното не ме чу.Тръгнах след,него.Ако не друго,поне щях да разбера накъде да ида.И така влязох в стаята.Първото,което ми направи впечатление бяха картините и оръжията закачени на стената,бяха толкова много,но предполагам,че просто изобразяваха същността на огъня-бурен и непокорен.Следващото,което видях бяха хората в залата.Беше онова момиче с дракона,което бях срещнал пред таверната,и в момента явно тренираше усилено.Другата фигура беше на някаква жена,най-вероятно на треньорката,или каквото там беше.Катен застана до мен,като оглеждаше стаята с голям интерес,все едно не бяха мечове,а свински бутове.
След цялото това оглеждане,пристъпих бавно напред и отдох към жената.
-Извинявам се,тука ли новаците се посвещават в изкуството на огъня,или трябва да ида някъде другаде?-не обичах да говоря толкова учтиво,но ако това беше учителката,простия език най-вероятно щеше да ми донесе само купчина проблеми.

Лия се обърна към момчето и му каза.
- Извинявай, момче, но няма да те обучавам днес. Заета съм. Но ако искаш да се научиш на някое от уменията отиди при Каен. Заместник-учителят ми. Той ще те научи на няколко от началните умения. Е?! - Лия се загледа в опита на Немесис, а Пудор се приближи към Лия за да гледа опита на господарката си.

Мразех,когато ме пращаха при някого,без да ми казват къде е той.Още повече,че бях новак и не познавах нищо в храма,което щеше да направи търсенето ми още по-неприятно.
-А бихте ли ми казали,къде се намира той!

- Точно зад теб.

И, да. Зад Алекс стоеше строен мъж, със остър зеленосив поглед и дълга рижава коса. Той отиде до новия му ученик и се изсмя. Погледна Лия:

- Това?! Поне ми дай предизвикателство. - след което погледна с презрение момчето до него. Направи физиономия, очевидно казваща, "Ех, добре..", след което започна да върви към стената и махна на момчето да го последва.

Едва се сдържах да не го ударя.Но все пак силната ми воля и разум си казаха думата.Знаех,че нямах шанс срещу него,при каквито и да било обстоятелства,за това реших,че ще го слушам докато се обучавам,а след известно време,когато станах силен,щях да му да предизвикателството,което търсеше.Видях го,че ми показваше да го последвам,и тръгнах след него,като подсвирнах на Катен да тръгне след мен.

Изведнъж Каен започна да прави някакви движения, и накрая един малък огън се озова в ръката му. Той помести пръстите си и малките пламъчета започнаха да се движат по негов контрол. Той намести погледа си на една негоряща факла, закачена на стената. Изстрелна горящата енергия към нея и закаченото се запали, изкаряйки до основи. Беше глупаво, все пак факлите не би трябвало да се правят за да изгарят. Но.. това беше специална факла. Когато последната част топлина изчезна и последната прашинка пепел падна на земята, тогава една врата се показа с червен блясък, и Каен мина през нея. Очевидно беше, че там трябваше да го последва и Алекс.

С огромен интерес гледах движенията на Каен.Бяха толкова бързи и не се забелязваше кой знае колко,но успях някак си да ги проследя.Когато пламъкът си появи в ръката му,и когато той започна да си го подмята,Катен,леко започна да ръмжи,нещо явно го плашеше.Както и да е,не мислех,че нещо щеше да му се случи,за това го погледнах със зъл поглед и той млъкна.Попринцип се плашеше от тези мои погледи.Гледах внимателно,как изстреля пламъка във факлата,и как след изгарянето и се отвори вратата.Учителят мина през нея,следователно двамата с Катен го последвахме.

След като двамата влязоха, заедно с Катен, мага обгърна ръцете си отново и изстрелна още една огнена топка, този път към една чиния, закачена на стената. Кълбото започна да се върти по окръжността, докато най-накрая изчезна. Чу се рязък звук, и Каен разбра, че от другата страна на вратата се показа отново факлата. След това стигна до центъра на стаята, скочи и във въздуха събра краката си, за да може когато падне, даседне в поза Лотос - това и стане. Протегна ръка напред и в играта му пламна тъмночервен пламък.

- Хе, това трябва да направиш. - с тези думи той започна да си играе с енергията и след това я прибра. - Готов ли си за предизвикателството? Просто трябва да концентрираш енергията си в една точка и да я накараш да пламне. - тогава запали енергията си отново, този път по-бавно.

Не след дълго стигнах храма. Беше доста внушителен. Навлязох вътре и стигнах до една голяма зала. Вратата беше отворена, ако изобщо имаше врата, не обърнах внимание и затова направо си влезнах. Вътре имаше една женя, личеше си, че това е въпросната Лия и някакво момиче, едва ли по-голямо от 16-17 годишно. Тренираха. Облегнах се на стената и ги загледах. Първо, че малката се беше концентрирала и нямаше да й развалям кефа, а и исках да видя какво ще й предложи майсторката, с една дума дали си заслужава да си губя времето тук.

Гледах движенията,на Каен във въздуха,беше изключително интересно,а още по-яко беше,когато заплаи огъня в ръката си.Чудех се как точно ставаше.Просто да го запаля,не ми се вярваше,че ще стане ей така.Всъщност,имах идея как да го направя,но щеше да ми трябва бая много време.Погледнах към Катен,който скимтеше одобрително.
-Добре,приятел,сядай долу,бъди тих и ме гледай внимателно,моля те.Ще се справим.-Както винаги,животното ме послуша,без капка съмнение,и клекна на земята,като се изплези.Не знаех,откъде му идваха тия доста кучешки навици,явно в селото,така беше взимал пример от другите песове.Все едно.Седнах на земята,и си сгънах,краката,като по този начин застанах в позиция лотус.Трябваше да се съсредотояа максимално,върху правенето на заклинанието,или каквото там беше.Затворих очи,и започнах да мисля как да постигна целта си.Истината беше,че тези мисли ми помагаа много,при каквото и да било.Изчистваха напълно ума ми,от всички ненужни глупости и по този начин се съсредоточавах напълно.Започнах да си представям пламъка,изглеждаше толкова спокоен,толкова силен и недосегаем,и си представях мощта му в мойте ръце.Сега трябваше да изкарам пламъка със енергията си.Нямаше да е лесно.Всъщност не се и надявах,че щеше да стане от първия път.Най-вероятно трябваше да вкарам енергията в дланта,с която щях да го призовавам.Трябваше да вкарам,такова количество,а после да го пусна да експлодира.Същевременно,трябваше да се постарая да задържа контрола,за да несе взривеше.Не трябваше да се филмирам чак толкова,защото на дали щеше да има нещо,което да гръмне,но въпреки всичко,човек никога не знае.Бавно повдигнах дясната си ръката напред,като длаанта ми гледаше към тавана,не че имаше нещо да се гледа.Със лявата хвнах,здраво частта,която беше над дланта,за да мога да държа повече контрол върху енергията,ако нещо станеше.След това се съсредоточих и напрегнах дясната си ръка.Винаги по този начин си бях представял събирането на енергията.И така,бавно и постепенно се започна усещането,за непрежение в дланта.Стараех се да засиля това,напрежение,което показваше,че енергията се беше отправила към дланта.Усещането,не беше от най-приятните,но не беше и чак толкова лошо.Държах ръката си изправена и здраво я стисках с дръгата,когато най-накрая реших,че бях готов.Не знаех,колко добре беше концентрирана енергията в дланта ми,но за моментаа ми се струваше,че беше достатъчно.За това,стиснах още-по силно очите си и изпуснах енергията от дланта си,като се надявах,че огнения елемент във мен,щеше да си свърши работата,същевременно втората ми ръка продължаваше даа държи здраво,за да можех да контролирам пламъка по-добре,ако евентуално,той се появеше.

poli_dreamz написа:

Не след дълго стигнах храма. Беше доста внушителен. Навлязох вътре и стигнах до една голяма зала. Вратата беше отворена, ако изобщо имаше врата, не обърнах внимание и затова направо си влезнах. Вътре имаше една женя, личеше си, че това е въпросната Лия и някакво момиче, едва ли по-голямо от 16-17 годишно. Тренираха. Облегнах се на стената и ги загледах. Първо, че малката се беше концентрирала и нямаше да й развалям кефа, а и исках да видя какво ще й предложи майсторката, с една дума дали си заслужава да си губя времето тук.

Лия реши да остави Немесис да се концентрира и да обърне внимание на новата.
- Здравей! - Усмихна се Лия. - За обучение ли си дошла? Ако да, да знаеш, че ще те науча да боравиш с огън по-добре дори и от Каен. - и го посочи. - Е?!

И, ето, малко пламъче започна да играе върху кожата на дланта му. Беше малка енергия, която можеше да прерасне в горски пожар, или да изчезне в чистия въздух.

- Хм. Доста добре за новак. - каза го с лека въздишка, - Сега, следващата ти задача.

С тези думи Каен щракна с пръсти и завъртя ръката над главата си. С това огъня започна да се върти, и от ръцете на Алекс той премина над главата на учителя му, следвайки ръката му.

- Гледай. Ме. Внимателно.

Тогава събра ръцете си и започна да си играе с пламъка. Разделяше дланите си, огъваше пръстите си, правеше всичко възможно. След него вървеше и огъня, придобивайки всякакви форми - сфера, конус за начало. След това започна театъра. Идваха маски, риби, всякакви чудеса. Накрая мага рязко изправи ръката си налявао и огъня се изтреля към една малка мишена, закачена на стената.

- Е, момченце? Готов ли си за предизвикателството?

Обърнах се в посока на ръката й и видях в края на голямата зала един червенокос мъж да си "играе" с огнени топки и пламъци, а до него беше....виж ти...онзи малък перко от заведението. Лунатичната усмивка изникна на лицето ми. Обърнах се обратно към Лия и тя успя да види това изражение.
-За обучение и още как. -казах с желание за.....е и сами се досещате. Работата беше, че не бях невежа по отношение на огъня, даже хич, но тук ще искаха да почна от А, за да стигна до Я. Нека да е така! Тъкмо ще потренирам вече забравените неща.
-Какво искаш да направя?
Нека играта започне

Видях,как огъня се появи в дланта ми от първия опит.Това наистина ме впечатли,явно способностите ми не бяха толкова малки.Както казваха хората "С труд и желание всичко ссе постига".Внезапно огъня ми премина в ръцете на учителя,който започна да прави всякакви номера със него.Това ме впечатли.Повечето,биха казали,че тези игрички са нищо повече от загуба на време,но според мен това беше идеалния начин,за да се науча да контролирам огъня.Също така,тази техника,щеше да ми е полезна,при битката,с други пирос магове.Ако се опитах да я усъвършенствам по мой си начин,щях да мога да контролирам огъня на противника,но както и да е.Толкова се бях заплеснал в мислене,че едвам чух окуръжителният въпрос на сенсеят,е поне аз си мислех,че е окуръжителен.
-Сега ще разберем.-Позицията ми от предишната техника не се беше променила.Седях на земята,в позиция лотус.Тогава случайно чух,че някой влезе в другата стая.Обърнах се,и се изненадах.Беше същата лунатичка,която се опита да ме парализира в хана.Очите ме свтнаха от ярост,това само засили,желанието ми да приключа със следващата техника по-бързо.Малко се отпуснах,след което се успокоих.Затворих очи.Щеше да ми се наложи да създам пламъка отново.Каен,ми беше взел предишния.Този път щях да се постарая повече.Все пак това беше по-сложно от предишния път.Всички тези форми и така нататък.Трябваше да измисля начин,как да ги направя.Накрая трябваше да го изстрелям,което може би щеше да е най-лесната част от упражнението."Започвам"-си помислих решително.
Повдигнах дясната си ръка напред и изправих дланта към тавана.С лявата си ръка стиснах здраво частта над дланта.Действията ми бяха анализирани и проверени от предишния опит,така че знаех,чесъздаването на пламъка щеше да бъде успешно.Бавно започнах да се съсредоточавам и да събирам енергия в дланта си.Ръката ми продължаваше да бъде все така напрегната,и нещо като болка от изтръпване се появи във мускула.Беше неприятно,но така щеше да бъде и за напред.Трябваше просто да свикна.Енергията от малко количество,постепенно започна да се увеличава и концентрира във малката територия на дланта.Скоро реших,че бях готов.Напрежението в ръкта беше голямо.Рязко отворих очи и изстрелях енергията към дланта а оттам,към повърхността и.Като предишния път пламъкът от нищото се появи в дланта ми.Не беше кой знае колко по-силен от миналия,но аз се надявах,че имаше подобрение.С лявата си ръка държах здраво,за да можех да го задържа по-дълго.Трябваше бързо да огледам стаята и да реша какво да правя.Първото,което забелязах беше Катен,който сидеше и скимтеще доволно и поущрително.Поздравяваше ме за успехоте.Усмихнах му се.След това видях мишената на стената,към която сенсеят беше изстрелял предишния ми пламък."Ясно"-помислих си,като може би само аз разбирах значението на думите в тази ситуация.Отново напрегнах дясната си ръка.Бавно ослабих хватката на лявата,и след няколко секунди,постепенно бях пуснал дясната ръка.Рязкото пускане,можеше да развали контрола върху огъня.Приближих двете ръце,за да са по-близо една до друга.Затворих очи,и бавно започнах да се сливам със огъня.Беше приятен и топъл.Представях си,как всичко около мен беше огън.Не си го представях,като пожари и разрушения,а просто като топъл и приятен огън.идващ от камината.Представях си,как двете се сливаме в едно,и как бавно заемах неговата форма,или по-скоро той моята.Сконцентрирах енергиията си напълно във огъня и я предадох на двете си длани,които го контролираха,по-този начин се надявах да усиля връзката между трите елемента.Време беше да направя движенията,които си бях представял.Бавно започнах да движа ръцете си и огъня между тях,като се стараех да държа връзката между тях непокътната.Така направих движение,което трябваше да образува кръг.Честно казано,не забелязвах дали се получаваше,все пак за първи път правх такива неща.Сенсея беше този,който щеше да ме одобри оли укори.Направих кръга,след което леко бързо,повдигнах ръцете си и ги плъзнах надолу във кръга,ако всичко се беше получило успешно,щях да направя кръг със хикс вътре.Тогава,отново доближих дланите си до окръжността,хванах я и я смачках,за да можеше да придобие отново вида на обикнновения пламък.Кръгът беше само за загрявка,сега беше време за майсторлъка.Представих си изображението на Катен.Представих си го изключително добре,за да можеше то да ми се набие в главата и да премахне излишните мисли.И започнах да движа ръцете си,наляво надясно,да изпъвам и свивам пръстите си.Представях си го,все едно правех фигурка от глина.След още някоя другяа секунда и някое друго движение бях приключил с майсторенето.Ако всичко беше правилно между двете ми ръце,трябваше да бъде изобразено малко лъвче.Но това не беше всичко.С лявата си ръка отново хванах дясната,като сега лъва се държеше само за нея.Трябваше ми здрава хватка за по-добро прицелване.Надявах се лъва да издържи дотогава,ако въобще това което направих приличаше на лъв.Погледнах мишената и се прицелих внимателно.В този момент нищо не можеше да ме разконцентрира.Събрах цялата си енергия в ръката и погледнах за последен път мишената.Бавно затворих очи и поех дълбоко въздух.След 2 секунди ги отворих рязко и изпратих енергията към дланта,след което с нейна помощ изстрелях лъва.Надявах се,че в тази форма огъня щеше да улучи мишената.

Огъня проследи ръката на Алекс, и когато отиде на нивото на пръстите му се изстреля малката енергия. Лъвчето се разпадна и се оказа в друга, сферична форма. В един момент там светна, след което се видя как един от ръбовете на мишената беше леко обгорял.

- Пф.. Доста добре за новак. Само ще ти предложа да не се опитваш да правиш сложни форми, защото ще бъде по-неконцентрирана и по-лесно можеш да я изпуснеш. Добре, опитай пак, обаче този път концентрирай огъня в сфера.

/добре, направи го пак като упражнение./

poli_dreamz написа:

Обърнах се в посока на ръката й и видях в края на голямата зала един червенокос мъж да си "играе" с огнени топки и пламъци, а до него беше....виж ти...онзи малък перко от заведението. Лунатичната усмивка изникна на лицето ми. Обърнах се обратно към Лия и тя успя да види това изражение.
-За обучение и още как. -казах с желание за.....е и сами се досещате. Работата беше, че не бях невежа по отношение на огъня, даже хич, но тук ще искаха да почна от А, за да стигна до Я. Нека да е така! Тъкмо ще потренирам вече забравените неща.
-Какво искаш да направя?
Нека играта започне

- Пламък! - Каза равно Лия. Започна с демонстрацията си. Долепи двете си ръце една до друга. После ги раздели и плесна отново. После тя протегна ръката си напред и от нея излезе пламъче. - Въпрос на концентрация е! - Каза тя философски и зачака опита на Дориан.

Кимнах леко. Затворих очи, поех си дълбоко въздух и издишах през устата. Това бе начина ми да изхвърля всички ненужни мисли от главата си. Тъй като не кипях от емоции това ставаше лесно и бързо. Протегнах ръката си. Още при протягането мозъкът ми беше почнал да функционира и мозъчните вълни да заповядват на магията ми да свърши нейната работа. По кръвта и жилите на ръката ми протече огън, който се насочваше право към дланта. С една дума абсорбирах енергията си в определена част от тялото. Не мислех за нищо друго освен, за пламъка. Концентрацията ми беше на макс и само след секунди усетих нагряването на кожата ми и излизането на огъня през нея, което толкова много обичах. Отворих очи очаквайки да видя резултата.

- Още малко! Но ако искаш магията да е по-силна, плесни с ръце! - Лия изричаше тези неща бавно и равно. Не бързаше за никъде, пък и нямаше за къде. Дали Дориан щеше да се справи? Това зависи само от нея.

Това малко ме учуди. Нима не давах всичко от себе си? Намръщих се. Рядко не ми се получаваше. А може би бях прекалено самонадеяна. Добре, ще я послушам. Съсредоточих се още повече. Какво каза за ръцете? Да плесна? Е това го чувах за първи път. Та при битка едва ли ще има време за пляскане, но....стига скептицизъм. Да видим какво ще стане. Обърнах дланите си една срещу друга и ги ударих. При допирът отделих част от магията си и от срещуположната ръка, която премина в дясната ми длан. След което пак я протегнах към нея, стиснах пръсти в юмрук и концентрирах магията. Усетих как излиза и се образува въпросният пламък. Когато разтворех пръсти той ясно трябваше да се види. Това и направих. Отворих юмрука в очакване на горящата ми ръка.

Чу се пляскане! Но не беше от Лия, а от Каен - самонадеян както винаги. После последва ръкопляскане от Лия. Дориан го различаваше и то доста добре.
- Браво! - Каза тя на Блек, но явно бе саркастично пляскане отпратено към Каен.
- Продължаваме с "Огнено оръжие"! - Лия докосна дланите си една до друга. После отдели едната от другата и започна да плъзга лявата си длан нагоре. Тя правеше огнено стълбче между малкото разстояние на двете ръце. След това стълбчето просто "бухна". Да, бухна. Заприлича на кексче, но само след секунда стълбчето вече бе огнена верига в чиито край имаше прикачено острие на копие. - Това е то умението! Започвай!

Главата ми остана на едно място, когато се чу първото пляскане. Само очите ми се обърнаха в посока на червенокосия. Последва и саркастичното пляскане на Лия. Беше недоволна от него, аз също. Устата ми се изви в намръщена гънка и се чу едно "Тс.." от гърлото ми.
После ми показа така нареченото "Огнено оръжие" Хареса ми, че се превърна наистина в оръжие. Обичах оръжията, изключително много.
Последвах примерът й като долепих дланите си една в друга. Катаклизма започна веднага. Енергията протече и почна да си взаимодейства с магията и аурата ми. Съсредоточих се въпреки дразнителите. Почнах да отделям смес от трите изброени компонента и с това да движа едната си длан нагоре по другата ръка. С всяко движение заповядвах на магията ми да се материализира, така че да се образува веригата. Представях си как тя се оформя като стомана и се преплита една в друга нагоре и нагоре. Отделих повече енергия от преди, защото това бе по-сложно. Стигах до рамото и почнах да си представям острието - смъртоносно, остро, красиво. В умът ми почнах да го извайвам, а ръката ми го правеше реално - тъмна стомана, леко извита в края, светеща от огънят върху нея. Вкарах цялото си желание в това умение. Представях си какви поражения мога да нанеса с него и това караше кръвта ми да кипи, а от там и огънят просто изливаше от мен. Аз само трябваше да го насоча в правилната посока и точно това правех сега.

Неочаквано, но Дориан успя от раз. В ръцете си тя държеше верига с копие на върха й.
- Браво! - Чу се ръкопляскането на Лия. Тя наистина се изненада. - Сега си почини. За днес няма да учиш повече умения.

/Получаваш уменията "Пламък" и "Огнено оръжие". Също и статове:
-15 опит
- 5 сила
- 2 ловкост
- 6 магия
Сега имаш три възможности:
- Оставаш и тренираш
- Искаш мисия от Лия
- Лично твой трети избор/

Очите ми светеха от доволство. Кимнах леко без да кажа нищо и хванах веригата. След като съм я създала нека и свикна с нея. Хванах я по средата и я завъртях във въздуха. При последното въртене я усуках на дланта си, само след секунда я изстрелях в пространството, като държах края й. Беше доста бърза и смъртоносна. О, да, това определено ми хареса. Лия се отдалечи при другото момиче, а аз продължих да се упражнявам с оръжието. Бързо усетих такта и начините, по които мога да го използвам. След около 10-тина минути спрях и абсорбирах огънят обратно в себе си.
Не ми се прибираше все още, потренирах, затова реших да остана и да видя на какво учат другите двама. Преместих се горе-долу по средата на залата и седнах на земята по турски(непознат за повечето хора начин) Загледах се първо в малката, а после преместих погледа си върху магчето от хана. Той правеше някакви огнени фигури. Наблюдавах го студено, но с интерес. Нали знаете - опознай способностите на неприятелите си, за да си подготвен.

Тъй като в съседство не ставаше нищо интересно бързо загубих желание да наблюдавам. Изправих се и се върнах при Лия. Още се занимаваше с девойчето, но май имаше шанс да се вмъкна в програмата й.
-Ще ме научиш ли на още нещо, ако не сте заети?
Може би искаше да си почина, за да не се преуморя, но не мисля, че имах този проблем. Даже хич. Бях доста издържлива така да се каже.
-Или поне да ми предложиш нещо, което ще ме заинтересува поне малко.
Да....имах нужда от някаква жилка. За човек като мен, който не се трогваше от нищо, трябваше да почувствам тръпката, болката, за да ми докаже, че съществувам.

След кратката почивка,отново бях готов.В същото време видях,че момичето от хана,вече беше напреднало с техниката си.Нямах време за губене,трябваше да дам всичко от себе си,не можех да изостана.Добре,трябваше да разбера,къде грешах в правенето на техниката.Явно,както казваше сенсеят,твърде много концентрация губех при правенето на формата.А и това беше първият ми опит.Не трябваше да прекалявам.За това,сега смятах да направя нещо по-просто,като обикновена сфера.Щом бях стигнал толкова далеч с лъвчето,значи трябваше да достигна целта със сферата.Хвърлих поглед към Катен
-Сега ще видиш на какво съм способен.-Не че той не знаеше,но ми се искаше да го накарам да се гордее с мен.Време беше да действам.Затворих очи и здраво хванах дясната си ръка с лявата.Приготвих се и бавно започнах да концентрирам енергията си в дясната длан.Представях си,как формата на дланта се пълнеше с енергия,как я сгъстявах,за да можех да събера още повече,като по този начин я концентрирах доста добре.Същевременно,докато правех това,ми хрумна една идея.Исках да направя техниката си малко по-оригинална.Но това щеше да бъде по сложно.
След около дезсетина секунди бях готов.Отворих очи и изстрелях енергията на повърхността на дясната си ръка.Пламъкът беше красив,и силен.Е поне в моето съзнание.Пуснах ръката си,и поставих лявата над пламъка,за да добавя повече еластичност и контрол.Отново затворих очи.Не знаех как,но някак си това ми помагаше да се съсредоточа повече и да забравя,за светът,който се въртеше около мен.Почнах бавно да въртя ръцете си една около друга,да свивам и опъвам пръстите си,и същевременно,да поддържам енергията,свързваща дланите и пламъка.Бях успял да направя сложната форма на лъвчето,за това сферата не ми се оказа такъв голям проблем.След няколко скунди,едно средно голямо кълбо,стоеше между ръцете ми.За да можех да услия техниката,трябваше да приложа по-голям контрол,на по малка територия,за това,приключвайки с оформянето,отново хванах дясната си ръка.Сега,трябваше да преценя максимално,как да усъвършенствам техниката по възможно най-добрия начин.Огледах залата,имаше бая оръжия,но едно от тях ми направи най-голямо впечатление.Другото,което видях отново,беше момичето.Не знам как,но явно толкова ме беше раздразнила,като си представех възможността и да ме надмине,че веднага разбрах какво да направя.
И така отново се съсредоточих върху техниката.Затворих очи,и започнах да се концентрирам максимално,върху ръката и кълбото в нея.Стараех се да изчистя съзнанието си,от всички мисли.Всички изображения и чуства,които сякаш нямаха край.Представях си само тъмнина и ръка държаша огненото кълбо.Скоро успях горе долу да забравя за повечето неща,които ме обкръжаваха.Вече не мислех,за момичето от хана,или за голямата стая с оръжия,нито пък за учителите,дори бях забравил за Катен.Това беше момента,който чаках.Само сега можех да се слея максимално с огъня.Започна да вкарвам още повече енергия в кълбото,правейки го по-издържливо.В същото време,усилвайки кълбото,усилвах и енергийната връзка,между него и дланта ми.Стараех се да я направя(връзката) колкото се можеше по-здрава и еластична.С лявата ръка,държейки дясната поддържах максимално баланса.И не след дълго вече бях готов.Сега щях да видя дали наистина бях способен да се нарека повелител на огъня,или по-скоро трябваше да кажа,че той ми беше повелител.
Повдигнах двете си ръце,в позицията,в която бяха докато усилваха енергията,и внимателно се прицеких към мишената,която миналия път не успях да я разруша.Надявах се този път да стане.Държах ръцете си здраво стегнати,ако се бях отпуснал и за миг,можех да не успея да изпълня техниката.И така,приготвих се.Мишената беше точно под прицел.И внезапно изстрелях енергията,към нея.В същото време,внезапно започнах да разпъвам връзката между ръката и сферата,като се стараех да оформя нещо,като огнено въже междъ тях.За това,толкова време концентрирах енергията,правейки връзката по-еластична,за да развиеше тази форма.Не бях усетил,но целия бях потен от напрежение.Няколко капкси се стекоха по челото ми и капнаха на пода.Поддържах курса на сферата.Когато тя внезапно се заби в мишената.Всъщност,може би само аз си представях това,заради вълнението.Но сенсеят беше там и щеше да ми каже какво беше станало.Не виждах добре какво ставаше.И бързо с дясната си ръка дръпнах въжето към себе си,след,което по този начин държах кълбото над себе си.Оръжието,което ми беше дало тази идея,беше един боздуган висящ на съседната стена.Завъртях рязко,кълбото с въжето,и го запратих,със все сила,към мишената,за да можех да я разруша напълно.
Сега ме чакаха два варианта;или нова,усъвършенствана техника.Или поредният провал,но както са казали хората,никой не е безгрешен.